Ти за мене вчера беше толкоз нежна, но езерото на любовта смени си своя изглед. Далече ти замина с усмивка безметежна, и аз останах сам, а на земята – пролет.
Все едно повтарям и те призовавам: "Да зачеркнеш дните прежни, ти не бързай. Не забравяй всичко, аз те умолявам: